Субклиничните
нарушения на функцията на щитовидната жлеза - наличието на субклиничен
хипо- и хипертиреоидизъм, са чести лабораторни находки в клиничната
практика.
По дефиниция това е съчетанието между увеличени или намалени стойности
на TSH и нормални стойности на свободен Т3 и Т4. Не всички пациенти със
субклинична дисфункция на щитовидната жлеза трябва да бъдат лекувани. Но
е важно да се наблюдават групите пациенти с висок риск за прогресия към
изявена дисфункция на щитовидната жлеза.
Субклиничен хипотиреоидизъм
С разпространението си от около 3-8% 1,2 субклиничният хипотиреоидизъм е често срещано заболяване. При над три четвърти от пациентите концентрацията на TSH е по-ниска от 10mU/l, т.е. в обхват, където няма достатъчно доказателства за общи терапевтични показания. Най-честата причина за субклиничен хипотиреоидизъм е хроничният лимфоцитарен тиреоидит (автоимунна тиреопатия на Хашимото);
Прочетете още
Субклиничен хипотиреоидизъм
С разпространението си от около 3-8% 1,2 субклиничният хипотиреоидизъм е често срещано заболяване. При над три четвърти от пациентите концентрацията на TSH е по-ниска от 10mU/l, т.е. в обхват, където няма достатъчно доказателства за общи терапевтични показания. Най-честата причина за субклиничен хипотиреоидизъм е хроничният лимфоцитарен тиреоидит (автоимунна тиреопатия на Хашимото);
Прочетете още
Няма коментари:
Публикуване на коментар